Каква е разликата между Майсор и водените практики в Ащанга йога?

ПРЕВЕДЕТЕ: аз чувствам, че съм сам принуждава да направи много асани и няма лекота да ги ... дъхът ми дори не е. (Виж отговора накрая…)

Имам един ученик, който практикувал някъде-си с някого-си Ащанга. Има завиден опит—поне година практика, макар и не ежедневна. Тялото му също е в тонус—в края на краищата е спортист….Майсор клас...и веднага лъсва, че всъщност човекът не може да направи нищо без да му се казва стъпка по стъпка, а за дишането...достатъчно е да кажа, че първия път се наложи да правим Поздрави към слънцето до припадък и въпреки всичко нямаше и помен от Уджайи дишане. Иначе, когато практикува, “прави цялата серия”.

Със сигурност имате такива ученици. Може би сте един от тези ученици, които ходят на Ащанга, но не са и чували за Уджайи дишане или не е било обяснявано, но пък виж асаните ги преборвате някак-си всеки път...Запитах се, що за Ащанга е това, ако няма дишане? Та нали всичко се базира на дишането? Що за Ащанга е това, след като няма виняса (синхрон между дишане и движение), и що за Ащанга е това, в която правиш цялата начална серия, макар да не можеш да дишаш в най-основните пози? Явно нещо липсва…явно нещо куца.

Ащанга йога е може би единственият вид йога, в който има два вида практики, на които се изисква учениците да присъстват: самостоятелни (Майсор-стил) практики и водените от инструктор класове, наподобяващи повечето провеждани йога-класове. И това съвсем не е случайно, нито прищявка на някой от учителите. Всяка практика си има цел, а двата вида практики взаимно се допълват. Защо е така?

Ако ходите само на водени практики от типа някой да Ви казва какво да правите, много лесно се свиква да разчиташ на инструкциите—”стъпи тук, натисни там…” Ако инструкторът демонстрира –още по-лошо: цялото Ви внимание е навън—да чуете, да видите...Така обаче се учи трудно, особено пък нещо, разчитащо на чувствителност и осъзнаване като йога. Докато сетивата ни са навън—да чуят и видят—тази необходима ни чувствителност липсва. Майсор-практиките в Ащанга Ви дават необходимото лично пространство, в което да останете насаме със себе си—в тишина и без нищо за гледане или слушане—за да може сетивата Ви да се обърнат навътре към самите Вас: да усетите дишането си, да усетите какво му пречи, да усетите тялото си и какво му пречи и т.н. Учителят е там да Ви насочва и помага, но той не може да свърши работата вместо Вас. Като няма кого да слушате или гледате, не може и да имитирате, а събуждате Вашата уникалност—практиката става наистина Ваша, защото тя ще е различна от практиката на другите около Вас, така както Вие сте различен от тях (като тяло, начин на мислене, история…) А и разчитате изцяло на това, което сте научили—трябва да го помните, никой няма да Ви дундурка и да Ви показва всяка стъпка—така наистина започвате да разбирате онова, което правите по друг начин.

Като следствие от това, обикновено имате повече въпроси, защото работейки самостоятелно откривате някои неща, които може би не сте сигурни какво означават или усещате различно. Провеждам семинари и работилници от доста време и—честно—тъжно ми става, когато накрая никой не задава въпроси. Като че ли всичко е ясно, като че ли знаем всичко...И това е един много неприятен страничен ефект от стандартните, но повлияни от пазара “водени” класове: създава се илюзията, че се справяме страхотно, оттам—че всичко знаем и ни е ясно...И с ученето сме дотук. Но предполагам, че това зависи и от какво точно искаме—да учим йога или просто да ходим на йога…

В Ащанга йога също има водени класове, разбира се, но ако сте присъствали на такива с опитни учители, знаете, че те нямат много общо с останалите “не Ащанга” класове. Общото е единствено, че някой ‘води” класа като дава инструкции, а разликата е в същността на самите инструкции и тяхната цел. Докато в обичайните водени класове инструкторът ще говори много (а и ще показва) и ще Ви казва какво да усетите и други подобни неща, във водените класове по Ащанга няма да чуете такива неща: ще чуете само броене на вдишванията и издишванията Ви в равномерно темпо, а всичко останало е сведено до минимум. Защо? Защото целта е да използвате мъдростта на тялото, събудена от дълбоката чувствителност, а не от мозъчните функции. Всъщност “мислене” и “мъдрост” са като че ли противоположни по смисъл неща: мисленето е следствие на усилена мозъчна дейност да асоциира, да сравнява, да вади изводи, да концептуализира и какво ли още не, за да изпълни дадена инструкция, докато мъдростта е интуитивна, идваща отвътре, независима от логика или нещо друго. С други думи, водените практики в Ащанга имат за цел да минимализират процеса на мислене, който би ни накарал да правим онова, което си правим и извън йога—да се движим както сме си свикнали, да подхождаме към нещата както сме си свикнали, да мислим както сме си свикнали...Но защо ни е тогава изобщо да ходим на йога?

Нека да го кажем така: Майсор-стил практиките са реалната работа върху себе си, водените Ащанга практики са проверката, докъде сме стигнали. В едното развиваш необходимите качества, в другото ги тестваш.

Разбира се, йога като цяло разчита на самостоятелна работа, защото йога Е работа върху себе си. Повечето йога учители ще Ви препоръчат да практикувате ежедневно у дома в дните, когато не можете да отидете на йога. Но, онова, на което малцина могат да Ви научат, е как да бъдете самостоятелни. Затова пък мнозина са много умели в това да хвърлят прах в очите, да заблуждават и подхранват илюзиите на ходещите при тях

ученици. За съжаление, откакто йога е толкова популярна, все по-трудно се намира...йога.

Ащанга йога е йога, като всички останали “йоги”, които може би сте опитвали или за които сте чували. Различното е, че тя успява да се придържа до максимум автентичен начин на преподаване от учител на ученик, на четири очи, индивидуално с всеки. Елате на традиционна Майсор практика и ще се убедите…Елате и на водена практика и ще усетите какво е тялото да се движи по интуитивен начин—колкото повече време практикувате, толкова по-интуитивен, органичен и естествен.

И разбира се, практикувайте. Ако Ащанга Ви привлича—потърсете Ащанга йога студио, защото в единични часове по Ащанга, вмъкнати насред други часове, които се предлагат на много места, е изключително трудно (дори невъзможно) да се преподава и работи сериозно, автентично, последователно и методично. Или както се казва—за да знаете Ащанга, учете Ащанга! Иначе резултатът ще е като преведен с Гугъл….

(ОТГОВОР: Усещам, че се насилвам в някои асани, лекотата ми убягва и дишането ми не е равномерно).

Ирина Бъчварова